Това са 9 от най-интересните безплатни шрифтове на миналата година. Ползвай без угризения и, разбира се, според лиценза:
Romeral
Jiczyn
Raspoutine
ABC Button
Anivers
Nadia Serif
Yanone Kaffeesatz
Rocket Script
Trottoir
"Хосроу и Ширин" е произведение на средновековния персийски поет Незами Ганджеви, включено в епоса Шахнаме на Фердоуси. Текстът е взет от тук.
Тези вече са от Тауър хил:
Някои биха си помислили "подлакътници!", други биха събрали "спане" и "забранено" в едно изречение.
Обесен, изкормен и разсечен на четири не е най-апетитното име за пъб, из ит? И не, не искам да знам какво има в пая!
Тук, тук долу, по-долу, ето меее! Здрасти, пилето по оригиналната рецепта ли да е или пикантно?
Докато евро банкнотите са еднакви навсякъде, всяка страна има право на различен дизайн на задната страна на монетите. В страни като Гърция, Словения и Италия всяка деноминация има различен дизайн, а по белгийските и ирландски монети царува еднообразието. Новите членки са избрали среден вариант.
Върху малтийските 1 и 2 евро е изобразен знакът на Суверенния орден на Малта, известен като малтийски кръст, на 10, 20 и 50 цента е гербът на републиката, а на 1, 2 и 5 - олтарът на неолитния храм Мнайдра.
Кипърските монети изобразяват съответно кръстовиден идол от халколитната епоха, платноход от Кирения и муфлони. Мисля, че са се получили добре и не само кипърците, но и нумизмати от цял свят биха се наредили на опашка за новите монети.
Прегледай и какво има да каже по въпроса Ерик Шпикерман.
Да те видя сега - кой е българският град с най-много местни марки бира? А? Плевееен!
Преди 2 години ИнБев затвори фабриката в града, но запази производството на бира Плевен в Хасково.
Природата обаче празно не търпи и година по-късно новата Пивоварна Плевен и Ко възстанови производството в града. Бирата получи малко странното име Атаман - да живей българо-съветската... ааа, -казашката дружба! Първото и единствено засега нейно ревю може да прочетеш в само в този блог.
Междувременно Ломско пиво се усети и започна да продава бира Мизия. На етикета й пише "Произведено по поръчка на регион Плевен". И бре!
Още когато се появи Атаман коментирахме, че е грешка новата пивоварна да тръгне с бира от нисък клас. Е, от декември се предлага нова марка на същия производител - Сторгозия. Сторгозия, ако не знаеш, е името на укрепена пътна станция от времената на Римската империя, намирала се на мястото на Плевен - "град с минало, бира с бъдеще" твърди рекламата. Уви, нейното качество е по-ниско и от това на Атаман. Продава се в 2-литрови пластмасови бутилки, има светъл и тъмен вариант. И двата обаче са сладникави, блудкави, с безличен аромат, хмел на практика липсва.
Първа публикация тук.
Не знам дали Лъчо от Лозенец е бил избран за кмет, нито дали предизборното му обещание шестнайската да стига чак до село Синя фея е било осъществено. Сигурен съм, обаче, че това (не) е бил кандидатът с най-нискобюджетна, но и най-директна кампания в миналогодишните местни избори.
Първо се появи онази реклама на водка Бяла мечка, в която Камелия чака това чукане. Спотът хич не е лош, но най-вероятно ще се запомни предимно със задника на певачката, а не с каквито и да е мечки (което е добре де, не се оплаквам).
Бели мечки, по-големи, страховити и сиджиай от истинските, има обаче предостатъчно в Златният компас, най-чаканата фентъзи екранизация от Хрониките на Нарния насам. Една от тях дори говори с гласа на сър Иън Маккелън, представи си.
Само една мечка, при това мъртва, се озова в епицентъра на общественото негодувание благодарение най-вече на комплексарщината на някакво шефче и криворазбрания роден PR.
В тази простичка и зарибяваща игричка в ролята на бялата мечка си ти, а идеяата е да подскачаш ентусиазирано върху валящи ледени кубчета. Офис фън ат итс бест!
Само Кока-Кола къде се скатават не мога да разбера. Искаме си мечоците!
Донецк е основан през 1869 г. от уелския предприемач Джон Хюз, който закупува земя на север от Азовско море и изгражда няколко мини и металургичен завод. Градчето дори е кръстено на него - Юзовка (ми какво, негово си е било) и се нарича така до 1924 г., когато е преименувано на Сталино, а чак през 1961 г. - на Донецк. Към края на 19. век металургичния комплекс, управляван от Джон, а по-късно и от синовете му, е най-големия в Руската империя, но Октомврийската революция принуждава британците да напуснат страната. Слушай само - Джон Хюз е пра-пра-дядо на самия Марк Хюз, легендарен нападател на Манчестър Юнайтед и настоящ мениджър на Блекбърн Роувърс!
Добивът на желязна руда и каменни въглища и металургията продължват да е водещите отрасли в Донбас. Мините в Украйна, обаче са печално известни като най-опасни в Европа и доста често се случват аварии, при които загиват десетки миньори.
Футболният клуб е основан през 1936 г. като Стахановец, по името на местния юбер-герой на социалистическия труд Алексей Стаханов, който година преди това поставя световния рекорд по копане изравяйки еднолично 227 тона въглища за една смяна в мина близо до град Кадиевка. Познай как се казва Кадиевка сега? Клубът е прекръстен на Шахтьор през 1946 г. - шахта ще рече мина и по това украинците се родеят с не по-малко славния Миньор Перник, както и с безбройните отбори с имена Гурник и ГКС в съседна Полша. До разпадането на СССР, Шахтьор има успехи предимно за купата на Съюза, а в средата на 90-те се превръща в основен и единствен конкурент на великия Динамо Киев в шампионата на Украйна.
През 2001 г. ЦСКА с Паро Никодимов начело, ги размаза с 3:0 в София и 4:2 общ резултат в първия квалифационен кръг за Купата на УЕФА, но оттогава Шахтьор дръпна сериозно и редовно играе за Шампионската лига, където са ми нещо като най-симпатичния лузър - или отпадат от някакви абсолютни анонимници в последния кръг преди групите или се дъни фамозно в самите групи. При все, че през последните години през Донецк минаха треньори от ранга на Бернд Шустер, Невио Скала, Мирча Луческу и играчи като Агахова, Елано, Срна, Марика, Тимошчук, Ребров, Лукарели и разбира се, титана Предраг Пажин. Новият стадион, който строят в момента пък е на светлинни години от мокрите сънища на родния герой Тодор Батков.
Като изключим паметника на Сергей Бубка, в Донецк няма кой знае какви забележителности, така че спокойно може да го извадиш от топ 10000 на местата, които задължително трябва да посетиш. Населението е близо 1 милион и по-голяма част от него, освен че са миньори, са руснаци, не украинци. Официалният сайт на клуба е на руски и английски. Доскоро имаше и версия на украински, но я разкараха. Объркването е страшни когато се стигне до името на отбора - Шахтер, Шахтар и Шахтёр са еднакво валидни изписвания. Шахтар е украинския вариант и не е особено популярен сред фанатите, повечето от които - етнически руснаци.
Собственик и спонсор на клуба е олигарха Ринат Ахметов, чиято компания СКМ е най-голямата в страната и се занимава предимно с, точно така, въгледобив и металургия, но има подразделения и в енергетиката, телекомуникациите, медиите, финансите, пивоварството, хотелиерството. Ахметов е мюсюлманин, и по-точно сунит. Това е от значение, ще видиш по-надолу. Освен бизнесмен той е и депутат от Партията на регионите и особено близък с Виктор Янукович. Янукович е онзи, който оглави Оранжавата революция срещу проруското управление на Кучма преди няколко години. Дали пък Ахметов не е повлиял върху избора на революционен цвят с тайната надежда да продава повече фланелки и фен-артикули на Шахтьор?
Може би се чудиш кога ще стигна до логото. Ми ето, стигнах! Старата емблема беше пълен ташак - оранжево кръгче с футболна топка върху зелено поле и надпис в така любимия ми Ревю. Новата е дело на Интербранд, и то на италианския офис на брандинг гиганта, отговорен за не едно и две недоразумения (офиса, не гиганта). Тук можеш да видиш доста подробна разбивка на елементите и значенията им. Забележи противоречието още в първата стъпка - до надписа "Шахтар" е обяснено "Наше имя - Шахтер"! Като цяло, обаче, долната половинка е доста удачно изпълнена, благодарение най-вече на завръщането на преплетените чукове, традиционен символ на миньорството. Нагоре обаче става страшно - то не са слънца, огньове, хоризонти и светли бъдеща... Злоупотребата с бевели, която съм ти спестил в изображението отгоре, пък е просто престъпление от дизайнерска гледна точка.
Привържениците реагираха остро, оприличавайки емблемата както на жалка имитация на тази на Ювентус, така и на женски репродуктивен орган (но с не точно тези думи). Шефката на маркетинга в клуба им отговори в типичен за тази част на света тон, обяснявайки им общо взето, че ръководството си й се кефи и ще е тя, точка. Това, което леко ме смущава, е че горната част, поне на пръв поглед, адски прилича на стилизирания надпис Аллах, украсяващ знамето на Иран, най-голямата сунитска държава в света. Ама сигурно е случайно...
Точно преди Коледа дойде и "новината" за някакъв самовлюбен новобогаташ, платил 60000 долара за да гръмне животно от застрашен вид и не знам си колко още за да може гордата му фаца до окървавения труп да грейне от първите страници на няколко национални всекидневника.
Страшно е, не, че това се случва, а нихилизмът, с който останалата част от обществото, приема всичко това - в лицемерието на мейнстрийм медиите, в "и кво от т"ва" нагласата на някои, в разбирането, че всеки с пари и наглост в излишък може да прави каквото си иска. Слободия, биха казали старите хора и, по изключение, биха били прави.
Проблемът е в тоталната липса на морал. Предполагам, че последния път, когато си чул тази думичка от някого, е било в трети клас, а първото име на този някой е било Другарко. Затова ще ти дам една много простичка формула за прецениш какво е окей, и какво - не: когато личната и обща полза от това, което постигаш, е по-малка от вредата нанесена на обкръжаващата среда, действието е неморално. Не е трудно да сметнеш дали начесването на нечие его е по-ценно от един живот, пък бил той и на бяла мечка.
Преди малко повече от месец Пощенска банка и ДЗИ Банк се обединиха. Макар името да остана Пощенска, все по-често се споменава "юридическото" име на новата институция Юробанк И Еф Джи.
Ще се върна 2 години назад. Тогава като част от ребрандинга на подразделенията си за мобилна телефония в цяла Европа една друга гръцка компания - ОТЕ взе решението всички да получат еднакво лого и име - Космоте. Не знам какви стойки са правили и какви действия са предприемали местните мениджъри в Глобул за да спасят оригиналното и наложено търговско име на оператора от замяна с откровено конфузно звучащото на български Космоте, но накрая успяха. Новото лого беше успешно адаптирано и всички заживяха щастливо.
Вярно, сегашната ситуация, при която името е Пощенска, а на логото пише Postbank, е определено странна, нo Юробанк И Еф Джи ми идва съвсем нанагоре. Юробанк вече имаше, а И Еф Джи, кълна се, както и странната плетеница в логото не ми говорят нищо. Няма и да проверя напук, защото повечето им клиенти са нормални хора, а не любопитни брандинг копеленца като мен. Демек, ползата от промяната не би била никаква, да не кажа силно негативна.
Както се очакваше, мълчанието на Тодор Батков не продължи дълго. За рекордно кратко време след обета да не дава изявления пред медиите и в жестока конкуренция със Станимир Стоилов, Гриша Ганчев и други видни футболни деятели той натрупа достъчно материал за ново издание с боратковизми.
7. Освен играчите от ДЮШ привлякохме и двама играчи от най-класното първенство* на света. Искам да отбележа, че те са действащи играчи, а не гастрольори или наемници.
6. Чакам подаръка. Нека ми се обади. Но не съм усетил да са ме прегазили слонове.
5. На терена се срещнаха две мишки и едната беше по-окумуш от другата.
4. Не е платено** на някои от играчите, да. Исках да гледам на някои от тях сеира, защото една групичка се среща с мен само, за да обсъждаме финансови въпроси. Ще им ги дам след мача за купата с Черноморец.
3. Горд съм, че в Левски е маршалът на българските треньори.
2. Всичко върви по план, трябва да изнесем Левски в друго първенство. Това не е футбол, което се показва. Ние играхме футбол, а другите скриха топката.
1. Аз съм ловец и сега е брачният период на дивите прасета. Две тригодишни глиганчета, които не могат да се доберат до свинкята, защото големите не им дават. Въпреки това те също се борят помежду си за нещо - това представляваха Левски и ЦСКА в дербито.
* Предполагам само, че става дума за бразилското първенство.
** Това, което не е платено са премиите на играчите за участието им в ШЛ преди година и половина.
За кофишоповете писах подробно отдавна. Думата ми е за "Our heart is big" - един от любимите ми слогани въобще и едноличен фаворит в този момент. Не си спомням дали той и сърцето се използват от началото, по-скоро не, но напоследък плакат / картина с тях присъства във всяко заведение, а ако минаваш покрай някое тия дни ще видиш и изображение на елха направена от онда-сърца. Най-коледното нещо тази година след това тук. Голямото сърце дори някак успява да надскочи дори посланието на логото им, което е наистина добро.
Лондон се оказал голям, оживен град, пълен както с богати, така и бедни хора, но улиците, разбира се, не били от злато. Дик си намерил работа в една кухня, където котката му гонела плъховете.
Всички в къщата на господаря му го харесвали с изключение на готвача, който направил живота му толкова тежък, че Дик събрал багажа си и си тръгнал. На края на града той чул камбаните на катедралата Боу да звънят с думите "Върни се Уитингтън, трижди кмет на Лондон".
Дик се върнал и продължил да работи в кухнята, но оставил котката си на кораб, който отплавал към далечни страни. Кралят на Варвария платил за нея огромна сума за да го избави от мишките, нападнали двореца му. Уитингтън забогатял, оженил се за дъщерята на господаря си и наистина станал три пъти кмет на Лондон.
По време на лондонските си приключения Дик може и да не е намерил много злато, но със сигурност е обиколил много пъбове и изпил много бира."
С тази приказка Пътеката на Ейла приканва да се отправим по един от шестте маршрута в центъра на Лондон и да открием истинския английски ейл. Наистина, в местните пъбове все по-често доминират пилзнера, вайцена и тъмната бира за сметка на ейла и, по-точно, битъра. Битър е вид бира произведена при горна ферментация, с медно-червеникав цвят, много ниска газировка, ясно изразена горчивина и характерна вкисната жилка във вкуса. Алкохолното съдържание варира силно по марки, но най-вече в границите на 3% - 5%, т.е. е по-ниско от типичния пилзнер.
Според Кампанията за Истински Ейл, в бурето (не кег, забележи) продължават да действат дрождите, макар и утаени на дъното, а добавяне на въглероден диоксид при наливането не се допуска.
Да се върнем на маршрутите по Пътеката на Ейла - те включват пъбове в Сохо и Нохо, Уестминстър и Пикадили, квартала на театрите, Блекфрайърс, финасовия квартал, Ландън и Тауър бридж. Когато събереш 5 печата от различни пъбове печелиш специална тениска. Тениската не е никаква далавера, но това което си струва е, че опитваш някои уникални и донякъде застрашени марки бира, които варират в пъбовете по пътеката и във времето. Сред тях са Марстънс Педигри, Абот ейл, Олд Спекълд Хен, Аднъмс, Ландън Прайд, Грийн Кинг IPA, Спитфайър, Уелс Бомбардиър, Дюшарс IPA*.
Това по-горе е Марстънс Педигри в чаша на Ландън Прайд. Чашата си взех от Ред Лайън, всъщност онази вечер си отмъкнах цели две чаши, другата е на Гинес - да прощават от пъба, но рекламата си я струва, нали? Бирата купих, за какъв ме мислиш ;-)
*IPA ще рече India Pale Ale, а какво е India Pale Ale ще проучиш сам, няма всичко да ти сервирам на готово.