В София има 3 улици, които носят името "Безименна" - в Лагера, Малашевци и, много ясно, Факултета. Чудно ми, не става ли объркване така?

Двата случая на регистрация на виолетовото като търговска марка на шоколад далеч не са единствените, нито пък са първите примери за запазване на цвят. Тук може да видиш няколко такива примера, повечето на цветове от логото на "ние не правим цигари" Алтриа, а тук - любопитни съдебни случаи, с решения и в двете посоки.

Дълго време немският телекомуникационен гигант Дойче Телеком беше агресивната страна, отстоявайки правото си да притежава и използва еднолично цвета магента, тормозейки понякога с основание, понякога - ей така, да не пада гарда, други фирми, топнали креативни четки в розовеникавата бака. В Холандия се роди цяло обществено движение, наречено Свободна Магента, а конкурентите от O2, макар и не пряко заинтересовани, са се заели със задачата да пуснат на воля цвета, разчитайки на едно не чак толкова ново тълкувание, дадено от Европейския съд.

Не съм сигурен дали жителите на малкото ломбардско градче Маджента следят съдебните битки, но когато те приключат, със сигурност ще въздъхнат с облекчение.

Спамът може и да бъде красив. Поне ако попадне в ръцете на Линзи Хънтър.


Още, съвсем тривиален спам има тук.

След края на света между Рая и Ада възникнал териториален спор. Господ поканил Сатаната на преговори. Дяволът предложил спора да бъде решен във футболен мач. 

Господ почтено отбелязал: 
- Сигурно не си с всичкия си. Не знаеш ли че всички добри играчи отидоха в Рая?

Сатаната се усмихнал и отговорил: 
- Да, но при нас са всички съдии...

Предполагам, че никога не си се замислял върху имената на отборите в Бундеслигата. Погледни тези - Арминия, Алемания, Борусия - звучат ли ти немски?

Арминий е митична (но не митологична) фигура в немската история. Произхожда от племето на херуските, но израства и е възпитан в Рим, служи в армията и се издига в обществото. През 9 г., обаче, се завръща по родните си земи и оглавява въстанието срещу бруталното управление на тогавашния легат на Германия Публий Вар. В битката при Тевтобургската гора обединените немски племена буквално унищожават 3 римски легиона - 30 хиляди души. През следващите няколко години Арминий нанася още няколко поражения на империята и окончателно я отказва от аспирации към териториите на изток от Рейн.

Арминий се счита за първообраз на Зигфрид от Песен за нибелунгите, но като цяло е забравен чак до началото на 19. век, когато се превръща в символ за национално обединение на немците, чиито раздробени държавици по това време са газени от Наполеоновите войски. Започнатият през 1838 г. на мястото на най-известното му сражение паметник е завършен едва през 1875 г. - от върха му, на 50 метра височина, с вдигнат високо меч, Арминий гледа на запад - към някогашните земи на Римската империя и, разбира се, настояща Франция. Какво е било истинското му немско име остава загадка. Със сигурност не е било Херман, както го "кръщава" Мартин Лутер и както е бил популярен до средата на 20. век.

Името Арминия се появява по време на ранния немски национализъм от 19. век последвал Наполеоновите войни и националното обединение под върховенството на Прусия. Латинските и латинизирани топонимни имена, като Алговия, Алемания, Германика, Маркомания, Арминия, Тевтония и Бавария, стават особено популярни сред момчешките и гимнастически дружества.

Арминия е името на футболния клуб от намиращия се близо до Тевтобургската гора град Билефелд. Алемания Аахен пък е кръстена на племето алемани, които са дотолкова "популярни", че на редица езици, като френски, турски и испански, дават име на самата Германия. Малко по-сложно е с Борусия - това е малко известното латинизирано название на самата Прусия. В наши дни това име носят отборите от Дортмунд и Мьонхенгладбах.

 

Сигурно от време на време използваш алуминиево фолио в кухнята. Е, сега ще те науча да го ползваш по-често и така, че да е вкусно. Купи една ролка и чети надолу.

Свинско печено с бекон
Какво ти трябва: цяло свинско бонфиле, бекон, кимион, черен пипер, сол.

Какво да правиш: разгъни фолиото и върху него постави няколко тънки ленти бекон една до друга, подправи свинското филе с кимиона и пипера и постави напреко на бекона. При загъването с фолиото бекона трябва да обвие свинското, може да увиеш в още фолио за да запечаташ по-добре. Печи при около 200 градуса час и половина – два. Внимавай при отварянето – първо, за да не се опариш, второ за да запазиш соса, който се е образувал. Прехвърли всичко в тавичка и запечи още десетина минути като поливаш със соса. Нарязва се на резени с дебелина 1 см.

Рецептата ще стане и ако заложиш на телешко вместо свинско.

Свинско с наденица
Какво ти трябва: свински шницели, наденица, черен и червен пипер, сол.

Какво да правиш: приготвя се по абсолютно същия начих като шницелите служат за обвивка, а наденицата – за пълнеж. Добре е наденицата да е от ситно смляно месо, а обвивката й – тънка. Причината е, че няма да има директен контакт с огъня и може да остане жилава, a ако е прекалено дебела, просто я обели предварително.

Пилешко вретено с мляно месо
Какво ти трябва: пилешко филе, мляно месо (или кайма), лук, черен и червен пипер, колбас, сол.

Какво да правиш: начукай филето, така че да се получат пържолки, и смеси каймата с подправките и ситно нарязания лук (може да добавиш и накълцан шпеков или друг пикантен колбас). Сещаш се кое е пълнежа и какво следва, само съкрати времето за печено до към един час.

Стига, време е за гарнитурите. И двете се комбинират идеално с всяко от горните печени меса.

Картофено пюре
Какво ти трябва: картофи, краве масло, мляко, сол.

Какво да правиш: необелените картофи свари в подсолена вода - вари добре за да ти е лесно на следващата стъпка. Обели ги и ги смачкай хубаво с подходящ инструмент (ако не ти се намира ”подходящ инструмент” използвай вилица) и ги постави в друга тенджера. Добави масло (повечко) и мляко (по-малко), посоли и върни за кратко на котлона. Бъркай интензивно, така че консистенцията на пюрето да са се доближи максимално до определението ”пухкаво”.

Кисело зеле с горски гъби
Какво ти трябва: кисело зеле, горски гъби (манатарка, пачи крак), сушени сливи, червен пипер.

Сушените сливи е хубаво да са без костилки и по-сочни (да, знам, че звучи абсурдно), срежи ги на две за да отдадат повече аромат. Гъбите пък на теория може да си набереш и сам, но държа да не губя ценен читател, и бих ти препоръчал да си купиш от магазина – масово има замразени или сушени такива. Ако вземеш сушени, накисни ги във вода предварително. През това време накълцай табиетлийската киселото зеле, метни го в намазнен тиган на котлона и поръси с червен пипер. След малко добави гъбите и сливите и хоп, готово!

С какво: знам, че рецептите са зимни, но си плачат за хубава чешка бира. Такава в България кой знае защо трудно се намира – може да се примолиш на приятел да ти донесе няколко бутилчици тъмно Крушовице или да изчакаш по-масовото стъпване на пазара на оригиналния Будвайзер след сделката с Карлсберг.

Оригиналът тук.