Рухването на сградата на Алабин преди малко повече от една година, при което загинаха две невинни момичета, беше оголило калкана на съседната постройка. Но не за дълго - мястото се оказа идеално за огромна реклама на Версаче. Амин!

(първа публикация тук)

Наскоро пивоварна Болярка отпразнува 115-тата си годишнина с пускането на нов продукт - "първата" българска вайс бира. Естествено мътна, произведена от пшеничен и ечемичен малц, с дрожди действащи в бутилката. Не знам защо се кичат като първенци след като Каменица и Кметско вече се пробваха с бели бири, но ще им простя изхвърлянето.

В Метро миналата седмица попаднах на Болярка Вайс в така популярния напоследък формат 5 бири плюс брандирана чаша. Етикетът малко изненадващо е решен в светло червено и златисто. На задния има указание за наливането - първо се сипва (по-голямата) част от съдържимото, бутилката се разклаща, така че останалата бира да обере добре маята по дъното и се долива. Проблемът идва от това, че ритуалът не може да бъде изпълнен с приложената чаша - просто тя е 0.3 литра, а бутилките са 0.5 литра. А Вайс наистина има естествена утайка и така първата ми чаша беше неестествено бистра, а втората прекалено мътна. Добре че си имам оригинални вайцен чаши, че да й се насладя както си трябва. Самата бира е ОК - с характерна плодова нотка във вкуса, но малко по-горчива и по-слабо газирана отколкото другите бели бири.

Не ми се вярваше, че ще ми се наложи да пиша това, но за пръв път във в. Капитал се натъквам на толкова едностранчива статия, че поражда съмнения, че е поръчкова.

Проектът за "реконструкция" на емблематичния софийски Грандхотел България беше анонсиран шумно преди няколко седмици след като Балкантурист получи сертификат за инвеститор първи клас. Представения проект логично предизвика гнева на българските архитекти и голяма част от обществото. Сградата е уникална както сама по себе си, така и с начина, по който се вписва в средата и съседните постройки, и се изучава задължително от всеки български архитект в студентските му години. Освен това е и паметник на културата.

Ясно беше, че Балкантурист е неспособен да я управлява правилно и на печалба като хотел, така че изходите бяха два - да я продаде или да смени предназначението. Е, проектът предвижда дострояване на 2 етажа, тотално разрушаване на фасадата и заменянето й с огромна арка на портала, кулички и статуйки - все характерни черти на грандоманската, селскорасла мутроархитектура, с която вече бяха нацвъкани черноморските курорти и други места в центъра на София.

Авторката на материала Яна Бодурова върху цели две страници ни убеждава как негодуванието на тъпото общество и архитекти е предизвикано от неспособността им да разберат намеренията на добрия инвеститор. За акценти се използват думички като какофония и САБотаж. Работата била там, че архитектурен проект всъщност още нямало, че разтъбените пред медиите намерения били просто идеи... Дрън-дрън! Как точно се става инвеститор първи клас и се пресмята, че вложените пари ще са 82 млн. лева без проект? Че аз за да си ремонтирам банята е нужен проект - това - тук, това - там, такива и такива плочки, толкова пари... а за огромна сграда като грандхотела още нямало?



"Стана ми ужасно мъчно след всичко, което се изписа за мен и идеята ми, защото в нея съм вложил цялата си душа" казва автора на недомислицата арх. Павел Иванов. Аха, вложил си сърцето си в една "скица"? Мале, дано не ти дадат да правиш "истинския" проект, че ще получиш инфаркт!

Истината, която прозира като кокоша курешка под оризова хартия, е че в Балкантурист са разчитали да се случи това, което се случи на историческата вятърна мелница в Несебър, варварски вградена в хотел - има мелница - има проблем, няма мелница - няма паметник на културата и няма проблем. Но острата реакция и осъзнаването, че няма начин проекта да мине в този си вид са ги накарали да дадат на заден ход. И статията в Капитал е идеалния инструмент да си измият ръцете, нали, Яна?

(първа публикация на текста тук)

Към този момент Майк Тайсън трябва да е излежал поредното си, но може би най-кратко наказание в затвора - за притежание и шофиране под влиянието на кокаин. По-интересното в случая е, че през целия този ден Майк е носил розово бельо, а както се вижда от снимката - и розови белезници. Това е един от любопитните методи на от аризонския шериф Джо Арпайо, базиращ се, не, не на взаимната любов зад решетките, а на цялостния успокоителен ефект, който има розовия цвят.
За разлика от Тайсън Евертън съвсем доброволно са си направили розови фланелки, уж в подкрепа на кампанията срещу рака на гърдата. Не на мене тия - то се вижда, че им ходи ;-)

Ако искаш да научиш историята на горната табелка, трябава да отидеш на Плакатафалка - проект на Владо, в който от време на време ще участвам и аз. Пред вид оскъдността на ресурси, предизвикана от евгенибакърджиевския плам, с който унищожаваме артефакти от близкото си минало, благородно от твоя страна е да се включиш с някой соц плакат, вместо само да мрънкаш, че пак са вдигнали цената кашкавала.

Отнесеният наскоро от Бели Вит въжен мост. Реката беше мътна, бурна и пълноводна и сега.

Всички дървета на Витиня бяха покрити с лед, клюмнали, със счупени клонове.

Независимият депутат Владимир Кузов предложил промяна в НК, според която със затвор от 2 до 5 години ще се наказва този, който знае, че е болен от инфекциозно заболяване, и въпреки това зарази друг със същата болест чрез полов контакт.

Нищо против законотворческия порив на Кузов - видно е че съдебната ни система е цъфнала и вързала, а след като вече излови и тикна в затвора всички мафиоти е редно да й намерим малко работа с инфекциозно болните.

Постави се на мястото на горкия педофил. След като си изнасилил някое 10-годишно цигане установяваш, че сополивкото е имал трипер, в следствие на което ти окапва пишката. Я веднага в затвора - да види той какви педерасти има там!

В София има 3 улици, които носят името "Безименна" - в Лагера, Малашевци и, много ясно, Факултета. Чудно ми, не става ли объркване така?

Двата случая на регистрация на виолетовото като търговска марка на шоколад далеч не са единствените, нито пък са първите примери за запазване на цвят. Тук може да видиш няколко такива примера, повечето на цветове от логото на "ние не правим цигари" Алтриа, а тук - любопитни съдебни случаи, с решения и в двете посоки.

Дълго време немският телекомуникационен гигант Дойче Телеком беше агресивната страна, отстоявайки правото си да притежава и използва еднолично цвета магента, тормозейки понякога с основание, понякога - ей така, да не пада гарда, други фирми, топнали креативни четки в розовеникавата бака. В Холандия се роди цяло обществено движение, наречено Свободна Магента, а конкурентите от O2, макар и не пряко заинтересовани, са се заели със задачата да пуснат на воля цвета, разчитайки на едно не чак толкова ново тълкувание, дадено от Европейския съд.

Не съм сигурен дали жителите на малкото ломбардско градче Маджента следят съдебните битки, но когато те приключат, със сигурност ще въздъхнат с облекчение.

Спамът може и да бъде красив. Поне ако попадне в ръцете на Линзи Хънтър.


Още, съвсем тривиален спам има тук.

След края на света между Рая и Ада възникнал териториален спор. Господ поканил Сатаната на преговори. Дяволът предложил спора да бъде решен във футболен мач. 

Господ почтено отбелязал: 
- Сигурно не си с всичкия си. Не знаеш ли че всички добри играчи отидоха в Рая?

Сатаната се усмихнал и отговорил: 
- Да, но при нас са всички съдии...

Предполагам, че никога не си се замислял върху имената на отборите в Бундеслигата. Погледни тези - Арминия, Алемания, Борусия - звучат ли ти немски?

Арминий е митична (но не митологична) фигура в немската история. Произхожда от племето на херуските, но израства и е възпитан в Рим, служи в армията и се издига в обществото. През 9 г., обаче, се завръща по родните си земи и оглавява въстанието срещу бруталното управление на тогавашния легат на Германия Публий Вар. В битката при Тевтобургската гора обединените немски племена буквално унищожават 3 римски легиона - 30 хиляди души. През следващите няколко години Арминий нанася още няколко поражения на империята и окончателно я отказва от аспирации към териториите на изток от Рейн.

Арминий се счита за първообраз на Зигфрид от Песен за нибелунгите, но като цяло е забравен чак до началото на 19. век, когато се превръща в символ за национално обединение на немците, чиито раздробени държавици по това време са газени от Наполеоновите войски. Започнатият през 1838 г. на мястото на най-известното му сражение паметник е завършен едва през 1875 г. - от върха му, на 50 метра височина, с вдигнат високо меч, Арминий гледа на запад - към някогашните земи на Римската империя и, разбира се, настояща Франция. Какво е било истинското му немско име остава загадка. Със сигурност не е било Херман, както го "кръщава" Мартин Лутер и както е бил популярен до средата на 20. век.

Името Арминия се появява по време на ранния немски национализъм от 19. век последвал Наполеоновите войни и националното обединение под върховенството на Прусия. Латинските и латинизирани топонимни имена, като Алговия, Алемания, Германика, Маркомания, Арминия, Тевтония и Бавария, стават особено популярни сред момчешките и гимнастически дружества.

Арминия е името на футболния клуб от намиращия се близо до Тевтобургската гора град Билефелд. Алемания Аахен пък е кръстена на племето алемани, които са дотолкова "популярни", че на редица езици, като френски, турски и испански, дават име на самата Германия. Малко по-сложно е с Борусия - това е малко известното латинизирано название на самата Прусия. В наши дни това име носят отборите от Дортмунд и Мьонхенгладбах.