Строежите на офис сгради върху археологически находки, превръщането на уникални природни местности в бетонни пустини, гигантските реклами на лобни места, унищожаването на паметници на културата, условни присъди за убийства и изнасилвания и куп други абсурди напоследък раздразниха дори притъпените от безумната родна действителност сетива на малка група от обществото.

Точно преди Коледа дойде и "новината" за някакъв самовлюбен новобогаташ, платил 60000 долара за да гръмне животно от застрашен вид и не знам си колко още за да може гордата му фаца до окървавения труп да грейне от първите страници на няколко национални всекидневника.

Страшно е, не, че това се случва, а нихилизмът, с който останалата част от обществото, приема всичко това - в лицемерието на мейнстрийм медиите, в "и кво от т"ва" нагласата на някои, в разбирането, че всеки с пари и наглост в излишък може да прави каквото си иска. Слободия, биха казали старите хора и, по изключение, биха били прави.

Проблемът е в тоталната липса на морал. Предполагам, че последния път, когато си чул тази думичка от някого, е било в трети клас, а първото име на този някой е било Другарко. Затова ще ти дам една много простичка формула за прецениш какво е окей, и какво - не: когато личната и обща полза от това, което постигаш, е по-малка от вредата нанесена на обкръжаващата среда, действието е неморално. Не е трудно да сметнеш дали начесването на нечие его е по-ценно от един живот, пък бил той и на бяла мечка.