Пътуването до Прага би било лишено от смисъл ако не се върнеш с куп безсмислени сувенири. Ето ти малка, но представителна извадка на това, с което се сдобихме:

В главните роли: Чешка национална готварска книга от Хана Гайдощикова, метално канче, магнитче и кутия-куфарче с Къртичето, халба Крушовице Мушкетир, кецки Батя, албум на Анета Лангерова.

"Вече и в Шотландия пият Карнобатска Гроздова. Мейд ин Бългерия" твърди една от най-плиткоумните реклами, въртяни напоследък.

Пият, май ес!

Идеята на рекламната агенция на СИС Индустрийс (наистина точно така се казва фирмата) да приравни ракийката и славещото се като луксозно питие по времето на соца шотландско уиски е довела до очевидно невярното твърдение.

Ако се намери поне един жител на Единбург, Глазгоу, Дънди или което и да е селце на север от Адриановия вал, който може да докаже консумация на Карнобатска с неоспорим визуален материал, обещавам да го даря със световна слава (или презрение) като го публикувам тук, плюс цяла бутилка от въпросното питие и порция ПКС (пържени картофки със сирене).

Карлщейн е замък на около 40 минути с влак от Прага. Чешките влакове са не по-нови и също толкова бавни като българските, но са доста по-чисти, на гарата може да си купиш билет на английски, а кондукторът обяви спирка Карлщейн специално за нас.

Самият замък е построен през 14. век от чешкия крал и римски император Карл IV за да съхранява там имперските регалии и християнски реликви. Преустрояван е през 16. век и в края на 19. от Йозеф Мокер, който до голяма степен го връща в първоначалния готически вариант. Обиколката е само с гид и струва 220 крони.

Ако искаш да попрочетеш нещо за пътуването ми до Прага, може да посетиш другия блог.

Вон Гличка е един от най-свежите илюстратори аут деър. И ако има някой, който може да се заеме със задачата да разработи лого за Рогатия, това е той.

Условията:

- 666 да присъства в логото;
- Да се разработи име на бранда;
- Да се използва червен цвят;
- Да отдели не повече от 30 минути на проекта;
- Да подходи като към корпоративен клиент;
- Без клишета.

Резултатът е изненадващо привлекателен, даже те кара да... еее, за още шегички с Княза на мрака и описание на творческия процес ще намериш тук. Аз ще се въздържа от повече коменатри - колкото и симпатичен да ми е Вон, бих предпочел да прекарам вечността в другото постапокалиптично селение.

Всеки нормален мъж, роден и израсъл в България, би сметнал идеята за бира с плодов аромат за гейска или най-малкото лигава. Доскоро и аз бях на подобно мнение, но в няколкото задушни вечери прекарани в Барселона Дам Лимон, която отгоре на всичко е и с понижено алкохолно съдържание, не ми изглеждаше нито лигава, нито гейска, а по-скоро като същинско спасение.

Плахите опити на няколко родни пивоварни преди години да пуснат плодова бира завършваха неизменно с провал. Ето, че Карлсберг също се престраши и този път нещата изглеждат по-различно. Туборг Лимон идва тук преминал успешно теста на няколко източноевропейски пазара с подобно на нашето мачистко отношение към биропиенето. Бирата дори се внася от съседна Сърбия. Въвеждането засега изглежда леко неорганизирано - след като преди повече от месец беше пуснат рилийз до няколко медии (или поне няколко разпространиха новината) и сайтът на марката "пожълтя", преди около 2 седмици бирата най-накрая се появи в (малко) избрани заведения. Без абъв дъ лайн няма как да се мине и очаквам съвсем скоро да тръгне рекламна кампания.

При отпиване Туборг Лимон има вкус на лека нормална бира и едва след преглъщане в устата остава свеж лимонов дъх. Като цяло е усещането е приятно и бирата може да стане бестселър в горещото българско лято и да се превърне в достъпна алтернатива на Корона с лимонов резен в гърлото по денс клубовете (дискотека е толкова пасе; ама то и на пасе му мина времето май). Не прави обаче грешката да помиришеш бирата преди да опиташ - има тежка, не особено обещаваща миризма, която можеш да си спестиш.
П. С. Забеляза ли как тихомълком обиковения Туборг от Ориджинал Пилзнер стана Грийн?