Като баща на двегодишно момиченце един от най-натрапчивите и дразнещи ме цветови предразсъдъци е, че момичетата трябва да носят розово, а момченцата - синьо. Може би не знаеш, че в началото на миналия век и чак до Втората световна война разбиранията са били точно обратните - на момичетата се е полагал бледосиният цвят, символ на Дева Мария, докато момчетата са били издокарвани в по-агресивното (все пак се родее с червеното) розово. Употребата на розови триъгълници за означаване на хомосексуалистите в нацистките концлагери е една от първите прояви на обрата във възприятията.

Ако през март или април ти се отваря път до Ню Йорк може да посетиш изложбата на корейката ДжонгМе Юн в галерия Дженкинс Джонсън. Вдъхновена от розовата колекция на дъщеря си тя прави снимки на деца от двата пола, заедно с характерно оцветените им богатства от играчки, кукли, дрехи, училищни пособия, грим, книги - истински дуохромен паметник на стеротипите в съвременното глобално общество. А може и просто да разгледаш слайдшоуто в сайта на Ню Йорк Таймс.

edin ot sinovete mi izrastna izcqlo v 4erveno(bqh nakupila dosta dre6ki o6te predi da se rodi:) )
tozi cvqt mu otiva mnogo i toi go "nosi" i sega.
az li4no nikoga ne sam robuvala na glupavi predrazsadaci:)

Az nikoga ne obli4am sina si v siniio.Mno.go sku4no i bezli4no mi izglejda.Obiknoveno e v oranjevo,jalto,poniakoga i 4erveno.A da6teria mi e sas sini o4i i svetla.Na neia pak svetlosinioto stoi mnogo nejno,a jaltoto i oranjevoto-mnogo svejo.Rozovoto ne e v garferoba i.Ne znam za6to,no ne mi haresva.Mnogo e "bozavo":)))

Тук има много сантиментални блогърки, които ще искат да те утешат!!

...няма да има вече Лав Парейд...

ей на - малко трудно ми е да си представя и момче в розово... явно клишето работи :-)

че цветовете имат своето въздействие върху човека. И за това родителите трябва много да внимават какви цветове ползват и как възпитават чрез тях децата си.

А традиците и клишетата са за онези хора, които не знаят или не могат да мислят със собствените си глави.

А с чии глави мислят?

означава да възприемаш и следваш чуждо мнение безкритично, да се доверяваш сляпо без да го подлагаш на собствен анализ и проверка. Това не означава, че чуждото мнение (традиция, клише) е непременно невярно или неправилно, но в дадена ситуация може дори да е застрашващо здравето или живота на човека.

Тъй е и за цветовете. Има хора, които следват традицията сляпо, но има и други (както се вижда от коментарите по-горе), които казват: "На мен ми харесва иначе!"

Каква е разликата между еднаквите цветове в изложбата на корейката и еднаквостта на военната униформа, например? Все е еднообразие и липса на свобода.

А светът е цветен и многообразен.

Или както казва bizcocho по-горе: Следването на традиция, предразсъдъци или клишета всъщност си e доброволно заробване.

Не става.
Родителят бяга от клишето за сметка на детето си. Това не е свързано, нито с неговото право на избор, нито с това на детето. И къде точно е мисленето с главата в цялата ситуация?
Коментарите ти са пълни с верни твърдения, които се злепоставят едно друго...

Още преди да видя профила ти разбрах, че не си добре с главата - само по коментарите ти.

Ако знаеше само колко много си навреждаш сам...

без такива като последните 2 мнения!

За главите ви ще пуснем отделна тема :-)

Back to colour, please!

С моите постинги и коментари се старая да съм полезен. Но онова, което човек сам си направи никой друг не може да му го направи. Имам пред вид размътването на главата на innuendo. Даже сам се е описал в блога си - http://innuendo.blog.bg/viewpost.php?id=157758.

Какво да се прави? Разни хора, разни идеали!

Виждаш ли сега как умело ме хвана на тясно.
:-)

Ох! Изглежда ужасно скучно да обличаш детето си само в определен цвят! Аз все още нямам деца, ама ако имам някои ден, дай Боже да е скоро, хеч няма да робувам на подобни глупави традиции, ами ще ги обличам според това кое им отива, а кота порастнат малко и според собествения им вкус и желания. Другото си е просто сляпо подражание без грам индивидуалности и ми изглежда много скучно :-)))