Ако за Лондонското метро може да се каже, че е най-старото, че е претъпкано, задушно и доста нередовено, то за фразата "Mind the gap" може да се каже само, че е култова. Дотолкова, че дава име на една дузина песни, няколко музикални групи и един филм. За пръв път тя се появява към края на 60-те години, когато е въведена и революционната за времето си технология на предварително записани съобщения. Дотогава ватманите на влакчетата най-вероятно са крещели нещо от сорта на "Глей си в кракатааа, вратите се отваряяят!" А техниката закупена от Телефункен била дотолкова революционна, че не позволявала да се схраняват дълги записи, така че фразата трябвало да бъде достатъчно кратка. И така.
Посоката, в която трябва някакси да тръгне този постинг е кой е човека, който произнася натрапчивото съобщение. И ето, че тръгна. Първите записи са направени от звуковия инженер Питър Лодж, по някои от линиите се чува Тим Бентник, но най-известен е гласът на Ема Кларк. Ето го и него - лицето зад "Mind the gap". Уф, как къде - точно над този параграф!

Новината е, че наскоро Ема беше уволнена след едно кратичко интервю за Мейл он Сънди, в което казва, че пътуването с метрото били било ужасно преживяване за нея. Истинската причина, обаче, въпреки опровержението от страна на Лондонското метро, се крие в личния сайт на Ема Кларк. Работата е там, че освен да предупреждава клиентите на градския транспорт в британската столица за опасностите дебнещи ги отдолу, тя се занимава с дублаж и радио комедия. В този ред на мисли не е изненада, че на сайта може да намериш секция с пародийни метро съобщения от чиста проба тънък, брутален и безпардонен английски хумор в изпълнение на Ема. Няма да ти ги цитирам тук за да не развалям чистото удоволствие, което донася сблъсъкът с тях.