Блоголюция е комбинация от блог и еволюция, но звучи повече като полюция. И има защо.

Така, както първият проблясък на онлайн общуването - чатът беше изяден от синеоките си генномодифицирани деца - форумите и инстант месинджърите, блоговете се родиха от форумите.

Деца, не вярвайте на блогове! Те не са медия (а блогърите не са медиуми).

Блогърите покълнаха от недооценени форумисти, отръскващи се от плявата и шума на форумната какофония. Блоговете ни дадоха онова лично място, от което всеки луд има нужда за да продължи егото си и проектира комплексите си. Подобно на онзи българин македонец, издигнал паметник на Тодор Александров в собствения си двор. Славата вече не се измерва в 15 минути, а в 1 (един) блог постинг.

Ще изядат ли блоговете форумите и конвенционалните медии? Мъничко. Погледнете любимия си преди 4-5 години форум - изпразнен от съдържание, той се оживява само при сесии на заяждане. Като онези колежки, с които едно време пиеше бира и си говореше за секс, а сега си разменяте само фейсбук спам. Онлайн версиите на силните офлайн медии пък прегърнаха бложенето като нищо повече от по-фетско име на традиционния колумнизъм.

Ще бъдат ли изядени блоговете? Не. Същински вируси, те са се захванали с хиляди малки крачета и хоботчета - фийдове, блогроли, социални мрежи, агрегатори, микроблогове, тракбаци - за интернеда. Спирала на еректилната дисфункция. Ако някой бъде изяден, то това ще са елитните блогъри. Едни обикновени вирусоносители.